Протест в Шверин: Паметникът на Ленин среща яростна съпротива!

Протест в Шверин: Паметникът на Ленин среща яростна съпротива!

На 14 юни 2025 г. около три дузини представители на асоциации на жертвите се събраха пред спорния паметник на Ленин в Шверин, за да протестират срещу продължаващото му съществуване. Поводът беше призив за отказ от обществени почести за представители на тиранията. Буркхард Блей, държавният представител за помирение с диктатурата на SED, говори в речта си за връзката между Ленин и така наречения „Червен терор“, който струва живота на много германски цивилни.

Само по време на диктатурата на SED около 35 000 души са били засегнати от политическо преследване; много от тях са изпратени в лагери за принудителен труд или дори осъдени на смърт. Блей обяви конференция по темата за тези преследвания за края на септември в Шверин. Стефан Криковски, председател на лагерната общност във Воркута, увеличи натиска върху градската администрация, като поиска премахването на паметника и вместо това предложи изграждането на паметник на политически екзекутирания Арно Еш.

Паметник, пълен с противоречия

Паметникът на Ленин, който беше открит през 1985 г. на Хамбургер Алее, отдавна се е превърнал в постоянен източник на търкания. Създадена от естонския художник Яак Соанс, статуята е с внушителните 3,50 метра и първоначално е предназначена да напомня за декрета на Ленин за експроприацията на едрите земевладелци в съветската окупирана зона. Въпреки силно политическия контекст, паметникът, който многократно предизвика цветни атаки, все още стои в градския пейзаж. Местоположението на оживено кръстовище, заобиколено от панелна сграда, го прави постоянна тема в публичния дискурс.

Градската управа обаче настоява, че паметникът е част от историческото развитие на района и иска да го запази с пояснителна плоча. Помощникът в архива Райнер Блументал също разкритикува неправилния надпис, който не посочва правилно името на Ленин, и препоръча използването на паметника като възможност за дискусия. От създаването му има няколко протеста, като последният по-значителен се проведе през 2015 г. по повод 100-годишнината от Октомврийската революция.

Исторически контекст

От историческа гледна точка паметникът е симптоматичен за културата на паметта и паметниците в Германия. Политически паметници, като тези останки от изчезнал ред, бяха издигнати в цялата страна по време на ерата на ГДР, за да подсилят представата за себе си на управлението на SED. След падането на комунизма през 1989 г. подобни паметници често ставаха обект на обществени дебати и бяха поставяни под съмнение както емоционално, така и фактически. Никога не е имало централна заповед за премахването им; по-скоро местните политически инициативи решават къде да бъдат разположени паметниците.

През последните няколко десетилетия се забелязва истинска социална промяна: някои паметници бяха разрушени, за да се освободи място за нови перспективи и спомени. Следователно дискусията за паметника на Ленин остава знак за продължаващите конфликти относно тълкуването на германското минало и как да се справим с неговата история. Ленинското наследство продължава да предизвиква политически спорове и да вълнува умовете на хората.

Освен протеста, веднага след митинга в Документационния център на жертвите на диктатурата беше открита пътуваща изложба „Стени – решетки – бодлива тел“. Тази изложба предоставя информация за политическото преследване в съветската окупационна зона и ГДР и по този начин още веднъж показва сложната връзка между паметта и репресиите в германския следвоенен период.

Спорът около паметника на Ленин в Шверин повдига въпроси не само за историята, но и за настоящето. Как да се справим с остатъците от минал режим, чиято сянка все още пада върху обществото?

Тази тема остава вълнуваща и показва колко дълбоко са вкоренени дискусиите за паметта на диктатурата на SED и нейните символи. Последната дума в този дебат със сигурност все още не е казана.