Спор за паметника на Ленин: Шверин е изправен пред решение!

Спор за паметника на Ленин: Шверин е изправен пред решение!

Статуята на Ленин в Шверин от години вдига прах и винаги предизвиква бурни дискусии. Асоциациите на жертвите вече са се сформирали около този паметник, който е издигнат през 1985 г., за да отпразнува 825-ата годишнина на града, и яростно се съпротивляват на евентуална защита на паметника. как NDR 19 ангажирани граждани, включително историци и писатели, настояват в отворено писмо до държавния парламент и градската администрация статуята да бъде отхвърлена като символ на потисничеството и вместо нея да бъде издигнат друг паметник - този на Арно Еш, жертва на сталинизма.

Ленин, роден като Владимир Илич Улянов в Симбирск през 1870 г., беше водещата сила зад Октомврийската революция и ключовият архитект на правителството на съветското единство. Уикипедия го описва като един от най-впечатляващите, но противоречиви лидери в историята, чието наследство варира от създаването на тоталитарна държава до създаването на социалистически постижения.

Спорове за опазването на паметниците

Държавната служба за култура и опазване на паметниците класифицира статуята като паметник поради нейното значение по отношение на градската, художествената и политическата история. Държавният представител за примиряване с диктатурата на SED Буркхард Блей обаче не просто махва с ръка, а вижда паметника като възможност за работа с миналото. „Можете да поставите статуята в контекста“, каза Блей. Критиците обаче твърдят, че отстраняването е необходимо, за да се отдаде справедливост на историята.

Отвореното писмо от историци, включително Илко-Саша Ковалчук ​​и Грит Попе, категорично обръща внимание на тежестта, свързана с паметника. Те настояват паметникът да не бъде почитан от държавата. Вместо противоречивия Ленин би бил желателен друг паметник на Арно Еш, екзекутиран в Москва през 1951 г. по обвинения в шпионаж.

Статуя с противоречива история

Статуята отбелязва не само поземления декрет на Ленин от 1917 г., който инициира експроприации, но и ролята му като основател на ЧК, съветската тайна полиция, която екзекутира хиляди хора от 1917 до 1922 г. Неговото безспорно управление се приписва на създаването на еднопартийна държава, която критиците виждат като диктатура. Опазването на паметниците обаче вижда опазването на статуята като възможност за примиряване с миналото.

Как в крайна сметка ще реши общинският съвет, предстои да видим. През последните години статуята е поливана многократно с боя, което показва, че темата остава актуална сред населението. Дискусията за статута на паметника далеч не е приключила.

Бъдещето ще трябва да покаже дали градът има смелостта да постави под въпрос критично възгледите на миналото или ще предприеме действия за защита на историческите паметници. Дебатът е просто още един пример за продължаващите конфликти относно културната идентичност и разбирането на историята в Германия.