Еберхард Хилшер: Литературно наследство, пълно с жизнерадост и дълбочина

Еберхард Хилшер: Литературно наследство, пълно с жизнерадост и дълбочина

Писателят Еберхард Хилшер, роден на 28 април 1927 г. в Швибус (днес Świebodzin, Полша), оставя траен отпечатък в немската литература с разказите си. До смъртта си на 7 декември 2005 г. в Берлин Хилшер беше много уважаван писател и литературовед, прекарал основните си творчески години в ГДР. С тренирано око за нюансите на живота, той създава многопластова колекция от есета, романи и биографии, в които осветява важни фигури като Герхарт Хауптман и Томас Ман, наред с други. Сега, през 2025 г., ще излезе последният му сборник „Среща на мечтатели, глупаци и влюбени“, който включва 15 разказа. Тази колекция обещава да потопи читателите във веселия и замислен свят на литературното творчество на Хилшер. Литературна критика съобщава, че повечето от текстовете в тома излъчват весело или непринудено настроение.

Специален акцент сред тези истории е „Обезсмъртяването на Хотибаал“, който е написан за отбелязване на 40-ата годишнина на ГДР, но никога не е публикуван. Творбата отразява критичния поглед на Хилшер към политическите реалности на неговото време. С разкази като „Един ден – един живот” Хилшер показва как семейна двойка, по време на своето фантастично пътешествие, стига до открития за безделието и желанието за любов. В „Trunkener Schmock“ преживяваме забавните и хаотични моменти на конгрес по германистика, където остроумни презентации и подхранвани от алкохол изблици на гняв се балансират взаимно. Историята „Пасаж, Зафра и смелост“ се развива в Куба и не само се обръща към тамошната действителност, но и предлага пародии на социалистическия реализъм.

Разнообразни теми и дълбоки дискусии

Разказът „Поет в полезрението“ се счита за най-дълбокия в тома и предлага увлекателна дискусия между двама поети за цензурата и творческите идеали. Този дебат е актуален и днес, защото отразява културното развитие в Германия през последните 70 години. В контекста на тези истории става ясно, че Хилшер не само разказва истории, но и чертае актуални проблеми. Освен това подредбата, която дава на женския герой първата и последната дума в историята за Куба, увеличава забавлението от четенето и предизвиква интереса на слушателя.

Забележителен аспект от работата на Хилшер е фактът, че творбите му са публикувани не само на немски, но и на много други езици като руски, унгарски, японски и полски. Неговият ангажимент към литературата е признат не само от присъждането на почетния подарък на Шилер във Ваймар и стипендия от Пруската морска търговска фондация, но и от почетното му гражданство на Швебодзин. През 2000 г. е погребан там в почетен гроб.

Наследство от литературна дълбочина

Работата на Хилшер се простира в различни литературни форми; от първата му новела „Tierra del Fuego ahoy!“ 1961 г. до последните му незавършени произведения. През 2023 г. селекция от поезия от неговото наследство е публикувана в поредицата „Албум за поезия“, а през 2017 г. е публикувано нецензурирано „окончателно издание“ на неговия „Световен часовник“. Непрестанното му търсене на литературен израз и размисъл върху собствената му история го правят един от най-важните автори на своето време. Сега ще бъде особено интересно да видим как обществеността реагира на новите, непубликувани истории, които му предлагат още една сцена за неговите мисли и чувства.