Карин Приен: Изчезнали роднини – мрачна съдба!

Карин Приен: Изчезнали роднини – мрачна съдба!

В настоящия дебат за миграцията и геополитическите предизвикателства Карин Приен, министър на образованието на Шлезвиг-Холщайн, говори мощно за собствения си опит. В интервю тя обяснява, че в родината й е останал само един роднина, а другите й роднини са или „убити, или емигрирали“. Тази лична връзка илюстрира ефектите от миграцията и конфликтите върху живота на много хора, както показва дискусията за миграционната политика в Германия. Приен придава на общественото възприемане на трагедията на подобни съдби човешко измерение, което често се губи в политическите дискусии. Информация за това може да се намери в статия на Spiegel.

Контекстът на изявленията на Prien е особено уместен, тъй като през последните години Германия е изправена пред различни предизвикателства на миграционната политика. Доклад на фондация Körber разкрива, че населението като цяло вижда войната в Украйна като най-голямото външнополитическо предизвикателство. През септември 2023 г. 45 процента от анкетираните казаха, че войната в Украйна е основният проблем, докато миграцията е посочена като неотложен проблем само от 31 процента. Тези цифри показват нарастваща загриженост относно геополитическата ситуация, но въпросът за миграцията остава централен за много хора в Германия.

Миграцията като социален проблем

Миграцията е в центъра на обществения дебат от години и достигна нови измерения поради различни кризи, като гражданската война в Сирия. От 2015 г. Германия е приела повече от един милион бежанци, докато броят на молбите за убежище през 2024 г., с изключение на тези от Украйна, е бил около 251 000. Значителният спад от около 29 процента спрямо предходната година илюстрира динамичния характер на този проблем. Резултатът е засилване на дебата за убежището и миграционната политика, особено след атентатите в Манхайм и Солинген, които не само оказват влияние върху политиката, но и значително оформят избирателното поведение на хората в Германия.

Политическият пейзаж се променя: Алтернативата за Германия (AfD) постигна над 30 процента на провинциалните избори в Тюрингия и Саксония и може да достигне до 20,8 процента на следващите федерални избори. Проучване показва, че 77 процента от респондентите изискват промяна в миграционната политика, а над 90 процента от привържениците на AfD и BSW подкрепят нова политика за предоставяне на убежище, докато 65 процента от привържениците на SPD имат подобни възгледи. Това развитие накара федералното правителство да отговори с увеличаване на депортациите и по-строг граничен контрол.

Общественото мнение и бъдещите предизвикателства

Населението все повече се оказва на предела на възможностите си, когато става въпрос за приемане на бежанци. С оглед на тази ситуация статистиката говори сама за себе си: около 32 процента от анкетираните смятат, че повече отхвърлени търсещи убежище могат да бъдат депортирани. В същото време общините настояват за подкрепа, тъй като много приемни пунктове са претоварени. Натискът нараства и правителството трябва да отговори на тревогите на хората, като същевременно намери хуманно решение за мигрантите.

ЕС също така взе решение за нови правила за убежище през 2023 г., които предвиждат, че хората с малка перспектива да останат ще бъдат отхвърляни на външните граници. Това има за цел да помогне на страни с голям брой бежанци, като Италия и Гърция, да бъдат освободени от прекомерно бреме. Остава изключително важно да се намерят европейски решения за справяне с бежанците, за да се успокои общественото мнение и да се развие общо разбиране за предизвикателствата.

В обобщение, историята на Карин Приен не е само лична съдба, но отразява и тенденциите в обществото като цяло. Миграцията и интеграцията остават важни въпроси в Германия и от политиците зависи да намерят баланс, който да вземе сериозно както хуманитарните аспекти, така и тревогите на населението. Дебатът за миграцията ще стане още по-експлозивен в бъдеще; в крайна сметка от нас се изисква да защитаваме както човечеството, така и националните интереси. За да постави тази чувствителна област на справедлива основа, политиката трябва да се съсредоточи повече върху диалога с гражданите.