Задължителна година за пенсионерите? Дебат за справедливост и отговорност!

Задължителна година за пенсионерите? Дебат за справедливост и отговорност!

Какво движи умовете на хората в държавата на пенсионерите? В Германия предложението за „социална година“ за пенсионерите в момента се обсъжда горещо. В интервю германският социолог Клаус Хърелман изрази идеята, че по-старото поколение трябва да изпълни своя „дълг да донесе” на обществото. Например една задължителна година „в края на трудовия живот“ може да помогне за по-справедливото разпределяне на тежестта между поколенията. Подобна стъпка би могла също така да засили чувството за солидарност, както подчертава Hurrelmann, особено след като по-младите хора вече са изправени пред предизвикателства от нарастващите дългове и претоварената пенсионна система. [FR] съобщава за реакциите на това предложение и заявява, че 64 процента от населението в проучване вече подкрепят такава година.

Спорната дискусия се оживява от различни обществени гласове. Редакторката Клаудия Марсал казва в своята колона, че собствената й майка вече не трябва да работи на 78 години. Реакциите на читателите на предложението на Hurrelmann са предимно критични. Берт Функе, самият той пенсионер с 37 години професионален живот, описва, че сега получава по-малко пенсия от гражданските обезщетения. Той предлага да се въведат задължителни години за гражданите, а не за пенсионерите. Друг критик, Вернер Гут, критикува неравенството в обществото, в което пенсионерите са принудени да работят, докато от милиардерите не се иска да плащат.

Гласовете на пенсионерите

Мартина Ернст обобщава усещането на много възрастни хора: Те са се съгласили, че възрастните хора са работили през целия си живот и не трябва да работят за ниски заплати. Възрастните хора често се чувстваха игнорирани по време на дискусии за многообразието. Улрих Бернхард също пита защо пенсионерите, които са отбили военна или социална служба, трябва да бъдат призовавани отново да отбиват задължителна служба. Уте Кауфман и Герд Бренфюрер посочват оплакванията в политиката и икономиката, които са допринесли за настоящата ситуация. Кауфман подчертава, че пенсионерите трябва да се радват на заслужената си пенсия и да не носят отговорност за грешки в политиката.

Във връзка с тези дискусии не трябва да пренебрегваме текущите развития в пенсионната политика. В момента парламентът прие пенсионен пакет, който определя нивото на пенсията на 48 процента и финансира мерките с данъчни приходи. Това би могло да противодейства на риска от бедност в напреднала възраст и също така да изравни пенсията на майката. Според социалната асоциация VdK демографското развитие показва, че броят на пенсионерите ще се увеличи експоненциално до 2050 г., докато броят на осигурителите ще намалее. Това развитие кара задължителното пенсионно осигуряване и доверието в тази система да се колебаят. Стабилната пенсионна система е важна не само за възрастните хора, но и за по-младото поколение, което трябва да се страхува за бъдещето си.

В заключение може да се каже, че дискусията за задължителна социална година за пенсионерите засяга сложен дебат за социалната справедливост, социалната отговорност и проблемите на поколенията. Въпреки че идеята изглежда добронамерена, има много предизвикателства и опасения относно подобен регламент. Предстои да видим как ще се развие ситуацията и дали социалният натиск най-накрая ще отвори ушите на политиците за тревогите на възрастните хора.