Разбирам или обяснявам? Спорът за историческата наука!

Разбирам или обяснявам? Спорът за историческата наука!

Днес всичко е свързано с вълнуващата дискусия относно разграничението между „обяснение“ и „разбиране“ в историята. Тази тема, възникнала в Германия в края на 19 век, хвърля светлина върху начина, по който историците и хуманитарните учени интерпретират и анализират събитията.

Как стигате до сърцето на сложната игра на историята? Отговорът на това до голяма степен е оформен от Вилхелм Дилтай, влиятелен мислител на своето време. Той твърди, че методите на хуманитарните науки не могат да постигнат същата сигурност като естествените науки. Отчитането на мотивите на историческите актьори и техните взаимодействия играе решаваща роля. Тази диференциация не е само академична конструкция, а формира основата, върху която разбираме историята.

Дилтай е роден на 19 ноември 1833 г. в Бибрих-Мосбах и израства в теологична среда. Като син на пастор, той научи изкуството на разбирането в ранна възраст. Неговата академична кариера го води през изучаване на теология, история и философия до позиция, която го отвежда като редактор и преподавател в университетите в Берлин и Базел. Основният му труд „Въведение в хуманитарните науки“ се превърна в мантра за всички, работещи в тази област. Дилтай се опитва да разграничи хуманитарните от естествените науки и да постави понятието „разбиране“ в центъра на дискусията. Така той описва, че миналото не само трябва да бъде обяснено, но и разбрано.

Разликата между причинно-следствена връзка и мотивация

Днешният дебат показва, че позитивизмът, основан от Огюст Конт, често търси ясни причинно-следствени връзки, докато немската социология, особено тази на Макс Вебер, следва по-нюансиран подход. Историци като Марк Блок определят историята като „разказ чрез следи“, вплитайки документални доказателства с наративни елементи, като същевременно се изправят пред предизвикателствата на критиката на източниците.

Друг важен фактор е това, което Райнхарт Коселек нарича „вето върху източниците“. Така става ясно, че фактите не могат да бъдат произволно подменяни или манипулирани. Историците са длъжни да цитират документите си и внимателно да проверяват тяхната автентичност. Това ни води до четирите централни аспекта, идентифицирани от Денис Туар, директор на CNRS в Париж: анализ на източниците, критика на източниците, интерпретация на източниците и накрая разказ на резултатите в поетична форма.

Оживена дискусия в духовната сфера

Кристоф Бутон, професор по философия в университета в Бордо Монтен, внася друго измерение в този дебат, като обсъжда възгледите на Хегел за времето и историята. Това показва колко преплетени са теориите и подходите и как има ускорен обмен между различните мисловни традиции. Следователно въпросът за дисциплината история и нейните методи остава централна тема в немската мисъл.

Дебатът за „обяснението“ и „разбирането“ не е загубил своята актуалност и все още е гореща тема сред хуманитарните учени. Влиянието на идеите на Дилтай и последвалите дискусии продължават да оформят пейзажа на историческата наука. Това прави ясно: стандартът за класификация е от огромно значение не само от академична, но и от социална гледна точка.

По този начин границата между „разбиране“ и „обяснение“ остава по-малко твърда, отколкото може да се мисли, отваряйки перспективи за нови изследвания и исторически разкази.

Във време, когато паметта на човечеството е под заплаха, като например от влиянието на дигиталния свят, уловен в Wayback Machine, е още по-важно да погледнем отблизо нашето минало и да оценим инструментите и методите, с които разполагаме. Следователно призивът за финансова подкрепа за такива проекти за архивиране е нещо повече от просто икономическа грижа, той е принос към културната памет и идентичност.

За повече информация по тези завладяващи теми можете да прочетете подробните мнения и дискусии в тези статии: Радио Франция, Уикипедия и Archive.org.