Флориан Илиес разкрива изгнанието на семейство Ман на Лазурния бряг!

Флориан Илиес разкрива изгнанието на семейство Ман на Лазурния бряг!

С новата си книга „Когато слънцето залязва“ Флориан Илиес създава оживена панорама на изгнанието на литературното семейство Томас Ман на Лазурния бряг през 30-те години на миналия век. Този разказ е мощно свидетелство за предизвикателствата и напрежението, които идват с живота в изгнание. Историята започва през 1933 г., когато след като нацистите идват на власт в Германия, семейство Ман намират убежище в малкото рибарско градче Санари, което бързо се превръща в популярно убежище за немски писатели. Според ga-online.de, Томас Ман, който пристигна със съпругата си Катя и две деца, преживя време, характеризиращо се със стрес и вътрешен конфликт.

Санари, с около 3000 жители, става новият дом на семейство Ман. Илиес описва как вилата La Tranquille, където живее семейството, се превръща в културно и историческо място. Ман организират литературни вечери и се срещат с други видни изгнаници като Лион Фойхтвангер. Тези вечери не само предлагат нотка нормалност в трудното ежедневие, те са и знак за интелектуална жизненост, която продължава въпреки неблагоприятните обстоятелства. През лятото на 1933 г. Томас Ман и семейството му работят, за да осигурят финансовото си положение въпреки експроприациите от нацистите. Те прехвърлят части от активите си в Швейцария, което стабилизира поминъка им sanary-tourisme.com съобщава.

Вътрешни конфликти и напрежение в семейството

Ситуацията за Manns обаче не се характеризира само с външен натиск. Самият Томас Ман е в дълбока вътрешна криза и се бори с идентичността си на емигрант. Той се чувстваше унизен, когато беше описан като такъв и изрази „вътрешно отхвърляне на мъченичеството“ в дневниците си. Несигурността да се завърне в Германия тежи много върху него, особено след като вилата му в Мюнхен беше конфискувана. Чувстваше се сякаш е „паднал от небето“, чувство, което контрастира с преживяванията на други емигранти като Хайнрих Ман, който се сблъска със собствените си борби в опозицията, според literaturportal-bayern.de.

Въпреки че натискът отвън беше голям, някои от децата на Ман, като Ерика и Клаус, блестяха с неуморната си отдаденост срещу нацистите. Те се опитаха да насърчат баща си да не пада духом и да не се връща в Германия. Но напрежението в семейството ескалира, особено по отношение на участието на Клаус в списанието в изгнание „Diesammlung“. Томас Ман се стреми да остане верен на стриктното си ежедневие, което се отразява в щателните му записи за собственото му здраве.

Поглед назад и в бъдещето

В работата си Илис използва дневници и мемоари, за да осветли сложните взаимоотношения на семейство Ман и тяхното обкръжение през годините на изгнание. Въпреки неблагоприятните обстоятелства и съмненията, които измъчват Томас Ман, той успява да изиграе важна роля в изгнанието със своята литературна перспектива. Със смесица от траур за старото и търсене на ново място в живота се появи интензивна култура на възпоменание, която ще продължи дори след изгнанието. Допълнен от спомените и историите на своите деца, Илис предлага нов поглед върху живота на семейство Ман през това наситено със събития време. По този начин той не само осветлява отделните съдби, но и културното наследство, което семейството оставя.