Изследователите разкриват: Невидимите вълни драматично променят Арктика!

Изследователите разкриват: Невидимите вълни драматично променят Арктика!

Екип от изследователи от института Алфред Вегенер в Бремерхафен се е посветил на една завладяваща тема: вътрешните гравитационни вълни в океана. Тези огромни вълни, които често са с размерите на високи сгради, играят важна роля в смесването на моретата и по този начин също влияят на глобалния топлообмен и океанските течения. Океанографът Фридерике Полман ръководи проекта, който изучава ефектите от изменението на климата върху тези вълни в Арктика. Изненадващо, отдавна се смяташе, че има малко вътрешни вълни в Арктика, защото ледът успокоява повърхността.

Ситуацията обаче се промени: поради изменението на климата арктическият морски лед се топи, променяйки условията за образуване на вътрешни вълни. Полман предположи, че по-малкото количество морски лед води до повече вятър, което стимулира вътрешните вълни. Това повишено смесване може да доведе до топли слоеве вода и да ускори топенето на леда. Порочен кръг, който би довел до по-бърза загуба на лед и в същото време може допълнително да увеличи глобалното затопляне.

Последни събития в Арктика

Настоящата ситуация по отношение на ледената покривка в Арктика е тревожна. През февруари 2023 г. площта на арктическия морски лед беше средно 14,31 милиона km², седмата най-ниска стойност от 1979 г. насам. Тези данни бяха потвърдени от Националния център за данни за сняг и лед (NSIDC), който установи още по-малка площ от приблизително 14,18 милиона km² за същия период, третата най-ниска стойност за февруари в историята. Такива стойности показват критична отрицателна тенденция от 2,3% на десетилетие.

Интересното е, че сезонът на топене през 2023 г. започна след зимен максимум на 5 март, когато ледената покривка се увеличи до 14,79 милиона km². След този период обаче започва непрекъснат спад и в различни региони като Баренцово море и Охотско море ледът остава под средната дългосрочна стойност. Тези промени се дължат не на последно място на метеорологичните явления, които доведоха до приток на топъл въздух от юг и допълнително влошиха условията в Арктика.

Ролята на вътрешните вълни

Вътрешните вълни, като тези, изследвани в изследването на Бремерхафен, са от решаващо значение за динамиката на океана. Те се образуват, когато приливните течения преминават през подводни хребети, оказвайки влияние върху разпределението на топлина, хранителни вещества и газове. За да се разберат по-добре тези сложни процеси, наскоро беше проведен лабораторен експеримент. Изграден е модел на океана, за да се наблюдава преносът на енергия чрез вътрешни вълни. Използвани са иновативни техники като Background Oriented Schlieren (BOS), за да се направят вълните видими и да се проследи движението на енергията във вълните.

Океанът остава централен играч в изменението на климата, но механизмите зад смесването са сложни. По-доброто разбиране на вътрешните вълни може не само да подобри прогнозирането на бъдещите океански условия, но също така да помогне за изясняване на ролята на изменението на климата в морските екосистеми, което е изключително важно за справяне с предизвикателствата на нашето време.

Във връзка с това Фридерике Полман подчертава необходимостта от проверка на нейната хипотеза за виртуални симулации. Младшата изследователска група на Emmy Noether „Artemics“ ще участва значително в това. Така че следващите години могат да бъдат решаващи за начина, по който разбираме и се справяме с динамиката на морския лед и океана при изменението на климата.

За повече информация по тази тема можете да прочетете следните статии: t-online.de, wetterdienst.de и scisimple.com.