Международен Seegerichtshof: Ключовата роля на Хамбург в морското право

Международен Seegerichtshof: Ключовата роля на Хамбург в морското право

Hamburg, Deutschland - Международният съд Segerichten (ISGH) в Хамбург отбелязва кратка роля в света на морския закон. Основана през 1982 г., но само през 1994 г. от Конвенцията на Серехс (SRü), ISGH се утвърди като централна институция за решение за спорове във връзка с глобалните морета. Но какво точно правят Srü и Isgh?

Споразумението Lean -Law включва общо 320 позиции и регулира значителни точки като разграничаване на морските зони, защитата на морската среда и използването на ресурси за световните океани. Той също така се занимава с въпроси за корабоплаването, риболова и научните морски изследвания. Морският под е обявен за общо наследство на човечеството, за да насърчи сътрудничеството между държавите и да се избегнат екологични щети. В допълнение, SRü носи със себе си важни разпоредби за разрешаване на спорове, които се преследват като част от ISGH, за да осигурят мир и правна яснота на световните океани, като [BPB.de] )

Развитие и структура на ISGH

След дълги преговори през 60 -те години на миналия век, първите избори на 21 съдии на съда, които са имали мандат от девет години, са проведени на 1 август 1996 г. в Ню Йорк. Седалището на съда официално беше открито на 3 юли 2000 г. Това място в Хамбург е не само географски евтино, но и символично за международно сътрудничество в морското право. Разходите на ISGH се поемат от 170 договарящи държави, които подчертават широката подкрепа за принципите на SRü aubaertiges-amt.de.

решенията на ISGH са международно обвързващи. Съдии като освобождаването на екипажа на кораба Greenpeace „Arctic Sunrise“ или уговорката за завръщането на корабите в Асовово море са само няколко примера за обсега на юрисдикцията. Независимо от това, съдът често се критикува поради малкия брой договорени дела, които някои наблюдатели смятат за знак за неефективна приложимост на решенията.

Правната рамка и предизвикателствата

SRü също съдържа специални разпоредби относно регулирането на добива на морското дъно, все по -важна тема с оглед на недостига на ресурси и изменението на климата. Съществуват множество спорове относно разграничаването на морските райони и защитата на морската среда. 167 държави, включително ЕС, са ратифицирали SRü; Съединените щати обаче не се присъединяват, което изключва подкрепата си в международните морски конфликти. [Федералната агенция за околната среда] (https://www.umweltbundeamt.de/themen/nachhalthaft-strategies-internationales/arktis/ lawlich- Institutional-institution-er-arktis/das-seerechtsueberungen-er-vereinten-nations) посочва, че малките островни държави са в състояние да бъдат по-големи от това, че са изтъквани на Sea Deal.

Предизвикателствата, пред които е изправен ISGH, са многобройни. С оглед на прогресивните щети на околната среда и геополитическото напрежение ролята на съда става все по -важна. Защитата на морската среда и устойчивото обработка на морските ресурси са не само законни, но и преди всичко етични задължения за международната общност.

Международният съд на Seegriche ще продължи да бъде централен елемент в по -нататъшното развитие на морското право и поддържането на мира за световните океани в бъдеще и изпраща знак за значението на международното право в условията на глобални предизвикателства.