Счупената кана на Клайст блести в нов блясък във Вилхелмсхафен!

Счупената кана на Клайст блести в нов блясък във Вилхелмсхафен!

В сърцето на Вилхелмсхафен новият главен режисьор Никола Бремер внася глътка свеж въздух в театъра. Тя поставя „Счупената кана“ на Клайст – класика, която не само е застъпена в Abitur, но и пленява публиката с оригинални детайли. NWZonline съобщава, че продукцията се върти около действието от 1800 г., време, което предшества съвременните методи за осигуряване на криминалистика и събиране на доказателства.

Темата за възприятието е централна, тъй като героите настояват за свои собствени версии на историята. За да остане публиката в неяснота какво ще се случи на финала, Бремер поддържа напрежението до края. Впечатляващ елемент от постановката е голямата, бяла котешка лапа, която е изобразена от Свен Хайс и предизвиква фурор.

От гръм и трясък до драма

Сцената е превзета от силен трясък и дим, който грабва публиката още в началото. Частите от Corpus Delicti се използват за създаване на подсъдимата скамейка, подиума и регистъра на съдия Адам (изигран от Стефан Фаупел), който се появява с наранявания по главата и се позовава на странна история с котка. За да разбере публиката какъв е залогът, процесът се върти около счупената кана на Марте Рул (Аида-Ира Ел-Есламбули).

Сред съдебния хаос съдия Уолтър (Саймън Алборн) и чиновникът Лихт (Фелисиен Моасет) се опитват да изяснят ситуацията. Пиесата се развива не само като криминален случай, но и като романтична любовна история между Ева Рул (Ане Вайзе) и Рупрехт Тюмпел (Фридрих Щайнлайн).

Поглед зад кулисите

Езикът остава верен на стила на Хайнрих фон Клайст, но героите придобиват повече вътрешен живот и дълбочина чрез продукцията. Зрителите могат да се привържат емоционално към героите и да преживеят тяхното развитие отблизо. С тази продукция Бремер не само показва своите талантливи режисьорски умения, но и стимулира размисъл върху човешките копнежи и взаимоотношения.

Интересът към връзката между драматургичен текст и театър се обсъжда и в последните изследвания. Както става ясно от анализа на Милена Ролка, изпълнението в драмата се разглежда като основен структурен принцип от 18 век. Тази перспектива допълва желанието на публиката да се ангажира с представлението и да разпознае сложността на изобразените взаимоотношения. Königshausen & Neumann описват тази драматургия е решаваща за разбирането на произведенията на Клайст.

С тази креативна постановка на „Счупената кана“ Никола Бремер показва, че театърът е все още много популярен и днес и може да предложи пространство за размисъл върху човечеството.