Агресия срещу работата на паметта: Жена нападната, докато чисти спънки

Агресия срещу работата на паметта: Жена нападната, докато чисти спънки

На 9 ноември Ирис участва в специален ден за възпоменание, като почисти препъни камъни и запали свещи в памет на жертвите на нацизма. Тази традиция, която датира от инициативата на художника Гюнтер Демниг през 1992 г., е ценен начин да се запази жив споменът за преследваните. Stolpersteine ​​са малки бетонни кубчета с месингови плочи, които носят имената и датите на живота на жертвите и са вградени в тротоара, за да закотвят паметта в ежедневието. До юни 2023 г. в Европа вече бяха поставени над 100 000 препъни камъка, като повечето бяха посветени на еврейските жертви на Холокоста, но други групи като синти, роми и хомосексуалисти също бяха взети под внимание.

Но честването взе трагичен обрат. На 10 ноември Ирис беше нападната от 71-годишен мъж по време на акцията си в Айделщед. Нападателят първо я обиждал, духнал свещ, а след това стигнал дотам да я бие и души. В момент на отчаяние Айрис засне инцидента на мобилния си телефон, за да запази доказателства и да се защити.

Смела намеса

Благодарение на бързата реакция на случайно минаващ шофьор и присъстващи полицаи, Ирис получи подкрепа. Полицаите се намесили и освободили нападателя на място. След това Ирис беше откарана в болница, където й беше оказана медицинска помощ за нараняванията. Шоковите вълни от атаката са все още дълбоко в съзнанието й дори след лечението.

Нещастието обаче не лиши Ирис нито от смелостта, нито от волята. Въпреки бруталната среща, тя планира да се върне в Stolpersteine ​​​​и да продължи да бъде активна в паметта на онези, които са били преследвани. „За мен е важно да продължа тази кампания и да запазя спомена жив“, обясни тя. Тази решителност отразява нейния издръжлив дух и дълбока вяра, че помненето на миналото е основно задължение.

Направете отметка

Ангажиментът на Ирис е не само смелост, но и знак за съпротива срещу омразата, която все още е широко разпространена в обществото. Самите препъникамъни не са просто бетонни кубчета, а и призив към всички ни да осмислим миналото и да се борим за мирно бъдеще. Във времена като тези е важно да се поддържат общи ценности и да се говори ясно срещу всяка форма на дискриминация.

Като цяло този инцидент показва колко е важно да се изправим пред предизвикателствата на възпоменателната работа и в същото време колко е необходимо да защитим активните граждани, които отстояват ценностите на хуманността и уважението.