Швейцария настоява за мир: Иска се връщането на арменците в Нагорни Карабах!

Швейцария настоява за мир: Иска се връщането на арменците в Нагорни Карабах!

В значителна стъпка към разрешаването на дългогодишния конфликт между Армения и Азербайджан днес беше подписан мирен договор, иницииран в Белия дом. Международната християнска солидарност (CSI) беше доволна от този напредък и сега призовава за прилагане на швейцарската мирна инициатива за региона на Нагорни Карабах. Споразумението беше подписано от министър-председателя на Армения Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев и бележи повратна точка в обтегнатите отношения между двете страни. CSI горещо приветства това споразумение, постигнато в резултат на интензивни дипломатически усилия под егидата на президента на САЩ Доналд Тръмп. Д-р Джон Айбнер, президент на CSI, поздрави Тръмп за успеха му в медиацията.

Над 120 000 разселени арменци спешно очакват завръщане в родината си и швейцарската инициатива призовава това завръщане да бъде неразделна част от стабилен мирен план. В същото време швейцарският парламент даде на правителството мандат да организира мирен форум между Азербайджан и представители на народа на Нагорни Карабах. Съпредседателите на Швейцарската мирна инициатива Щефан Мюлер-Алтермат и Ерих Вонтобел подчертаха, че траен мир не може да бъде постигнат без завръщането на арменците.

Предисторията на мирния процес

Срещата в Белия дом, на която беше подписан мирният договор, не само събра двамата държавни глави, но и значителна стратегическа стъпка към създаването на нов търговски път, „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP). Този маршрут има за цел да даде достъп на Азербайджан до неговия ексклав Нахичеван през арменска територия и първите преговори по това се очаква да започнат следващата седмица. Тръмп нарече този момент историческа стъпка и подчерта, че "най-накрая са сключили мир".

Алиев нарече деня стъпка към „вечния мир в Кавказ“, докато Пашинян нарече споразумението „важен крайъгълен камък“. Тези обяснения контрастират с напрежението, което все още преобладава. Въпреки споразумението все още няма окончателен мирен договор между двете страни и вътрешнополитическата ситуация в Армения остава напрегната. Пашинян е спорен и Азербайджан продължава да упражнява натиск върху Ереван, включително настоявайки за конституционни промени.

Регионални отговори и предизвикателства

Конфликтът между Армения и Азербайджан има исторически корени, които датират от разпадането на Съветския съюз. Нагорни Карабах, който според международното право принадлежи на Азербайджан, беше контролиран от етнически арменци до есента на 2023 г. След като Азербайджан го завладя, над 100 000 души избягаха от региона. Азербайджан може да разчита на военно превъзходство и подкрепа от износа на петрол и газ, както и на Турция и Русия.

Перспективата за новия маршрут на коридора отдавна е противоречива, но новото споразумение има за цел да насърчи търговията без конфликти в региона. Този ход се разглежда и като опит на САЩ да консолидират геополитическото си влияние, докато Русия, бившата защитна сила на Армения, вижда споразумението като стратегическо поражение. Иран поражда опасения относно възможни териториални въздействия. Вземането на заложници остава друг основен проблем, тъй като няколко десетки арменски затворници остават затворени в Азербайджан.

В обобщение, остава да се види как политическото развитие през следващите седмици и месеци ще се отрази на мира в региона. С ясен фокус върху процеса на завръщане на разселените арменци и стабилността на мира остава много да се направи. Както CSI подчертава, стабилен мир и положително развитие могат да бъдат постигнати само ако се предприемат конкретни стъпки.

Допълнителни подробности по темата можете да намерите в докладите от Прес портал и SRF.