Премиера в Театър Ема: Мостът на Златния рог” вдъхновява!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Премиера на „Мостът от Златния рог“ в Театър Оснабрюк на 29 август 2025 г. – завладяваща постановка за идентичността и изгнанието.

Premiere von "Die Brücke vom Goldenen Horn" am Osnabrücker Theater am 29. August 2025 – eine fesselnde Inszenierung über Identität und Exil.
Премиера на „Мостът от Златния рог“ в Театър Оснабрюк на 29 август 2025 г. – завладяваща постановка за идентичността и изгнанието.

Премиера в Театър Ема: Мостът на Златния рог” вдъхновява!

На 29 август 2025 г. театърът в Оснабрюк отпразнува премиерата на новата си пиеса „Мостът на Златния рог“, вдъхновена постановка на едноименния роман на Емине Севги Йоздамар, публикуван през 1998 г. Тази завладяваща история очертава житейската история на млада жена от Истанбул, която емигрира в Германия, за да изкарва прехраната си като работничка в Telefunken и след това да преследва мечтата си за действащ. Историята се развива на фона на политически вълнения в Турция, където главният герой е дълбоко въвлечен в студентското движение и преживява терора на турската държава от първа ръка. След завръщането й в Германия връщането към немския език се превръща в централна тема на нейната идентичност, тъй като тя е загубила родния си език. Този многостранен разказ за страх от загуба, надежда и себеупълномощаване е ярко описан от nachtkritik.de.

Адаптацията на романа за сцената е написана от Танжу Гирискен и Софи Хайн и продължава около 1 час и 45 минути. Тази продукция използва интерактивен формат, който включва сесии с въпроси и отговори и дискусии по темите за многоезичието и изгнанието. Гост-музикантът Елиф Батман носи допълнителни гледни точки, като ярко илюстрира преживяванията на двуезична публика. Екипът от актьори, състоящ се от Луа Мариел Барос Хекманс, Уилям Хауф и Саша Мария Икс, представя историята предимно в сценични акценти и типови скици, въпреки че диалогът до голяма степен липсва.

Поглед към художничката Emine Sevgi Özdamar

Емине Севги Йоздамар, родена в Малатила през 1946 г., живее в Германия от 1971 г. и се е утвърдила като един от изключителните гласове в мигрантската литература. Тя е първият ненемскоговорящ автор, който получава наградата „Ингеборг Бахман“ през 1991 г. Нейните писания се занимават не само с предизвикателствата на миграцията, но и с конфронтацията с мултикултурната реалност. Йоздамар идва в Германия като работник и включва автобиографични елементи в творбите си, особено детството и младостта си в Турция, както и влиянието на семейството й върху живота и работата й. Нейните текстове се характеризират със собствен, творчески език, който често съчетава нарушения на граматическите и синтактичните правила, както и турски влияния. Тя се стреми да изгради мост между своя произход и немската култура, както journals.openedition.org описва.

Чрез загубата на родния си език и възвръщането на своята идентичност в немскоезичния свят, тя засяга множество социални проблеми, включително положението на жените в турското общество. Нейната работа стимулира размисъл и размисъл върху културните идентичности и предизвикателствата, свързани с миграцията, което е важно в настоящия дебат за миграцията и интеграцията.

Културна рефлексия и социално развитие

Миграцията се превърна в вездесъща тема в Германия, особено след втората половина на 20 век. Социалната рамка се промени значително, независимо от всичко [academia.edu](https://www.academia.edu/143083577/Interkulturalit%C3%A4t_und_Differenzerlebnis_in_der_Migrations literatur_Er%C3%B6rterung_am_Beispiel_der_deutsch_t%C3%BCrkischen_Autoren_Emine_Sevgi_%C3%96zdamar_und_Feridun_) показва. Отрицателните нагласи към миграцията често се основават на страх от загуба на идентичност. Докато в миналото преобладаваше придържането към хомогенна културна идентичност, сега интеграцията на мигрантите е по-важна от всякога. Статистиката показва, че около 20% от германското население вече има миграционен произход. За да се насърчи мирното съвместно съществуване, от съществено значение е да се приеме миграцията като естествен процес и активно да се формира приобщаването и интеграцията.

Постановката „Мостът от Златния рог” служи не само като артистичен израз, но и като платформа за разглеждане на темите за идентичността, многоезичието и живота в изгнание. Работата на Йоздамар ясно показва важността на изграждането на мостове между културите – послание, което е по-актуално от всякога.