Спор за държавното влияние: държавният парламент обсъжда училищата!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Дебат в щатския парламент на MV относно държавното влияние в училищата след съдебни решения за десни екстремистки инциденти.

Debatte im Landtag MV über staatlichen Einfluss an Schulen nach Gerichtsentscheidungen zu rechtsextremen Vorfällen.
Дебат в щатския парламент на MV относно държавното влияние в училищата след съдебни решения за десни екстремистки инциденти.

Спор за държавното влияние: държавният парламент обсъжда училищата!

Днес, 16 юли 2025 г., парламентът на провинция Мекленбург-Предна Померания е в центъра на оживен дебат за ролята на държавната намеса в училищата. Този спор беше предизвикан от два забележителни случая, които Административният съд в Грайфсвалд счете за незаконосъобразни. По-специално AfD повдигна въпроса в щатския парламент, като специално внимание беше отделено на инцидент в Рибниц-Дамгартен с участието на 16-годишен ученик.

Ученичката е изведена от час заради споделяне на „съдържание, свързано с държавната сигурност“ в интернет, за да говори за действията си в превантивна дискусия. Друг случай включва деветокласник, който се твърди, че е показал десен екстремистки жест „бяла сила“ на мемориала в Аушвиц и е бил порицан за това. И в двата случая съдът реши, че действията на училищата са незаконосъобразни. AfD тълкува тези решения като доказателство за прекомерно политическо влияние в училищата, докато вътрешният министър Кристиан Пегел (SPD) изяснява, че мерките не са фундаментално недопустими, а се разглеждат като непропорционални.

Политически реакции и мнения

Пегел критикува AfD, която използва отделните случаи за свои политически цели. Политикът от ХДС Торстен Ренц подкрепя мнението на Пегел и подчертава, че в училищата няма държавна индоктринация. Ренц поставя под въпрос и публичното изявление на министъра на образованието Сабине Олденбург (Die Linke) за случая с деветокласника. Тези дискусии разглеждат и механизмите и отговорността на държавата в образователната система, която включва широки регулаторни и контролни правомощия.

Образованието е централна политическа област, която обединява различни интереси и предизвикателства. Държавата е най-важният участник в германската образователна система, както като доставчик, така и като доставчик на образователни институции. Има монополно положение в училищния и университетския сектор. Повече от 80% от финансирането на образованието идва от държавите и общините, което подчертава зависимостта от правителствени разпоредби и политически решения. Противоречията относно училищните структури и образователното съдържание често са част от обществения дебат, особено в светлината на осведомеността, повдигната от международни проучвания като PISA.

Проблеми със сигурността и защита на данните

Друг момент, който трябва да се спомене в контекста на този дебат, е сигурността на самите училища. В Рибниц-Дамгартен неизвестни извършители са получили неоторизиран достъп до вътрешна мрежа на местната гимназия. Подобни инциденти не само повдигат въпроси относно киберсигурността, но също така подчертават нарастващите предизвикателства, пред които са изправени образователните институции. Защитата на чувствителните данни става все по-важна, особено във време, когато правителственият надзор и контрол често са противоречиви.

Този дебат в държавния парламент е не само отражение на настоящата политическа ситуация, но и важен градивен елемент в по-широкия контекст на образователната политика и държавното влияние. Докато училищата се опитват да смекчат безпокойството и несигурността, остава въпросът колко влияние всъщност трябва да има държавата върху образованието на своите граждани. Предстои да видим как ще се развият тези дискусии и какви решения ще намерят в крайна сметка политиците.

За допълнителна информация и подробни доклади за събитията в Грайфсвалд и държавната образователна политика в Германия можете да прочетете докладите от NDR, Огледало и bpb песен.